Международни правни рамки
Обединените Нации
Организацията на обединените нации е създала няколко ключови рамки за борба с речта на омразата на международно равнище, като набляга на балансирането на свободата на изразяване със защитата на хората от омраза и дискриминация::
- Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП): Член 20 от МПГПП задължава държавите да забранят всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие. Тази рамка предоставя на държавите основа за приемане на закони, които се отнасят до речта на омразата, като същевременно се отчита свободата на изразяване.
Източник: United Nations. (1966). International Covenant on Civil and Political Rights. https://treaties.un.org/Pages/ViewDetails.aspx?src=IND&mtdsg_no=IV-4&chapter=4&clang=_en
- План за действие Рабат: Този план, разработен от Службата на Върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ), предоставя практически насоки за ограничаване речта на омразата, като се фокусира върху контекста на речта, намеренията на говорещия и потенциалното въздействие върху обществото.
Източници: United Nations Office of the High Commissioner for Human Rights. (2012). Report of the United Nations High Commissioner for Human Rights on the expert workshops on the prohibition of incitement to national, racial or religious hatred. https://www.ohchr.org/sites/default/files/Documents/Issues/Opinion/SeminarRabat/Rabat_draft_outcome.pdf
Африкански Съюз
Африканската комисия по правата на човека и народите разглежда речта на омразата в контекста на африканските държави:
- Африканската харта за правата на човека и народите: Тази харта набляга на защитата на правата на човека и предотвратяването на дискриминацията. Тя насърчава държавите членки да приемат закони, които се борят с речта на омразата и насърчават социалната хармония, като същевременно зачитат свободата на изразяване.
Източник: African Commission on Human and Peoples’ Rights. (n.d.). African Charter on Human and Peoples’ Rights. https://au.int/sites/default/files/treaties/36390-treaty-0011_-_african_charter_on_human_and_peoples_rights_e.pdf
Национални законодателства
Германия
Германия е известна със строгите си закони за речта на омразата, които отразяват историческия ѝ опит и дълга да предотвратява насилието, основано на омраза:
- Netzwerkdurchsetzungsgesetz (NetzDG): Този закон изисква от платформите на социалните медии да премахват речта на омразата и друго незаконно съдържание в рамките на 24 часа от подаването на сигнал. Неспазването на закона може да доведе до значителни глоби, което подчертава строгия подход на страната към регулирането на онлайн речта.
Източник: German Federal Ministry of Justice. (2017). Act to Improve Enforcement of the Law in Social Networks. https://www.article19.org/wp-content/uploads/2017/09/170901-Legal-Analysis-German-NetzDG-Act.pdf
Франция
Франция прилага строги закони срещу речта на омразата, включително криминализиране на отричането на Холокоста и забрана на речта на омразата, основана на раса, религия, пол или сексуална ориентация.
- Loi Avia: Loi Avia е един такъв закон, насочен към борба с речта на омразата онлайн, въпреки че е изправен пред конституционни предизвикателства, свързани със свободата на изразяване.
Източник: Freedom house. (2020). France: Freedom on the Net 2020 Country Report. https://freedomhouse.org/country/france/freedom-net/2020
Обединеното кралство
В Обединеното кралство има строги закони срещу речта на омразата, включително Закона за обществения ред от 1986 г., който криминализира речта, подбуждаща към расова омраза. Обединеното кралство също така преследва онлайн речта на омразата съгласно Закона за злонамерените комуникации от 1988 г. и Закона за комуникациите от 2003 г., което отразява ангажимента за справяне с омразата както във физическото, така и в цифровото пространство.
Източник: UK Government. (n.d.). Hate crime laws. https://assets.publishing.service.gov.uk/media/61ba053ed3bf7f055eb9b8cf/Hate-crime-report-accessible.pdf
Съединените щати
В Съединените щати се прилага различен по-свободен подход към речта на омразата, който се стреми към баланса между правата по Първата поправка със защитата срещу престъпления от омраза:
- Първа поправка на Конституцията на САЩ: Първата алинея на Конституцията защитава свободата на словото, включително противоречивата или обидна реч, освен ако тя не подбужда пряко към насилие или не представлява истинска заплаха. Този силен акцент върху свободата на изразяване води до по-малко правни ограничения върху речта на омразата в сравнение с други държави.
Източник: Cornell Law School. (n.d.). First Amendment. Legal Information Institute. https://www.law.cornell.edu/constitution/first_amendment
- Закон за предотвратяване на престъпленията от омраза: Макар че САЩ нямат специални закони за речта на омразата, те се занимават с нея чрез закони като Акт за предотвратяване на престъпленията от омраза на Матю Шепърд и Джеймс Бърд младши, който засилва наказанията за престъпления, мотивирани от предразсъдъци към раса, религия, пол, сексуална ориентация и други категории.
Източник: U.S. Department of Justice. (2009). Matthew Shepard and James Byrd, Jr. Hate Crimes Prevention Act. https://www.justice.gov/crt/matthew-shepard-and-james-byrd-jr-hate-crimes-prevention-act-2009-0
Често срещани предизвикателства в прилагането на правни рамки
Намирането на баланс между свободата на словото и защитата срещу речта на омразата остава предизвикателство в различните юрисдикции:
- Различни дефиниции: Различните държави имат различни правни дефиниции на речта на омразата, което прави международното хармонизиране трудно.
- Цифрови платформи: Глобалният характер на интернет усложнява регулирането и прилагането на законите за речта на омразата в различните държави. Платформите на социалните медии често имат свои собствени политики за справяне с речта на омразата, които могат да бъдат или да не бъдат в съответствие с националните закони.
- Прилагане: Дори и при наличието на закони за речта на омразата, прилагането им може да бъде трудно, особено когато става въпрос за изказвания, спадащи към неутрални зони, или когато платформите и държавите не са съгласувани с това какво представлява речта на омразата.
Funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or the European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor EACEA can be held responsible for them.